Екскмет в Германия: Така се започна и през 1933-та*
В интервю за „Дойче веле“ година след инцидента Нирт каза, че най-лошото е мълчанието на хората в много провинции.
Бившият кмет на градчето в провинция Саксония, който заради подкрепата си към бежанците е получил заплахи за живота си и се е оттеглил от поста, обвинява сънародниите си в безразличие към бягащите от войната „Никой не се изправя да каже: "Край! Стига вече!". Мислехме си, че след палежа в Трьоглиц хората ще въстанат. Надявахме се на съпротива особено след като Фрауке Петри призова да се стреля срещу бежанци на границата. Надяваме се и сега - след събитията в Клаузниц и Баутцен", коментира обществените настроения той."Къде обаче остана съпротивата на гражданското общество?", пита риторично бившият кмет.
Преди дни в двата града в област Саксония Клаузниц и Баутцен бяха подпалени приюти за бежанци, отново от привърженици на крайнодясната Националдемократическа партия.
По думите на Маркус Нирт палежи на бежански центрове се случват и в Западна Германия, в които е опасно като Бавария, но там обществото е политически по-грамотно и по-добре обучено да се справи с такива ситуации.
Според него най-сериозната опасност за демократичното общество в Германия са крайнодесните, които „продължават да маршируват и не познават никакви граници“. „Те изтласкват на заден план всичко, което сме постигнали в нашето демократично общество, т.е. конституцията, базирана на човешкото достойнство и човечността. Именно това е голямата опасност и никой не я спира наистина. Мъчно ми е, че на много политици им липсва смелост за решаване на проблемите. И населението остава така да се каже на тъмно със своите проблеми“, каза той.
Друг основен проблем на немското общество е това, че никой не забелязва истинските потребности на хората. „В Германия вече има достатъчно мигранти, за които трябва да се грижим, за да не възникнат паралелни общества. Отдавна имаме нужда от значително повече интеграционни стратегии. Но от страна на голямата политика идват много малко инициативи и доброволците се чувстват изоставени.“
„Семейството ми преживя много трудни времена. Бяхме под полицейска охрана. След като подадох оставка, смъртните запалахи дори се увеличиха. Сега започваме живота си отначало и искаме да видим какво е останало след тази разтърсваща "експлозия". Загубихме много познати, някои от приятелите ни се отдалечиха от нас, но пък намерихме и много нови. Променихме и собствената си гледна точка. Сега и ние самите се грижим за бежанците“, сподели той и добави, че всеки трябва да се запита: Колко важни са ми хората? Придържам ли се към хуманния християнски принцип, че всички хора са равни и че трябва да обичам ближния си така, както обичам себе си? Или не?
Всеки сам за себе си трябва да реши докъде се простира неговата "горна граница".
Междувременно Конституционният съд на Германия обсъжда за пореден път дали да забрани крайнодясната Националдемократическа партия заради расистка и антисемитска политика, която разпространява, както и дали представлява заплаха за германския демократичен ред.
*От 1933 г. до 1945 г. официалното име на Германия е Германска империя. През този период страната е наричана в историографията също нацистка Германия или Трети германски райх и е управлявана от Адолф Хитлер според принципите на националсоциализма. Този период се отличава с тоталитарен политически контрол върху всеки аспект на обществото, с което се търси расова, обществена и културна чистота, базирани на теорията за арийската раса.
Още от „Свят“
Много повече общуване в чужбина с A1 Roaming Revolution
13:41, 29 апр 24 /
За първи път в Европа А1 демонстрира на живо непрекъсваеми 5G и роуминг услуги на границата с Гърция
20:35, 24 апр 24 /
Кога можеш да поискаш обединяване на кредити
18:07, 16 апр 24 /
Добави коментар