Обсъждат другата седмица сливането на БНТ и БНР
В нея участваха Съветът за електронни медии (СЕМ), Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР) се срещнаха лице в лице в парламента.
В работната група, предложена от Ирена Соколова (ГЕРБ) ще влязат депутати и представители на медиите и други институции. Имаше и предложение в нея да влезе и Министерството на финансите.
Пред журналисти председателят на Комисията по култура и медии Полина Карастоянова обясни, че се очертало широко поле от съгласие за необходимостта от промени. Тя уточни, че работната група в голямата си част ще бъде проекция на участниците в днешната дискусия, но вероятно ще участват и други институции и организации.
"Очертаха се две много ясни позиции - безусловни гаранции за независимостта на регулаторите и работата на БНТ и БНР. В нито едно от изказванията не се посочи модел на сливане, защото става дума за модели на конвергенция, когато говорим за регулаторите. Говореше се повече за обединение, което да разшири възможностите на обществената медия. С работната група ще потърсим възможност онези промени, които се възприемат като правилни от професионалната общност", уточни още Полина Карастоянова.
По време на дискусията заместник-председателят на парламента Иван Иванов посочи, че са за смесеното финансиране, но идеите за сливане на БНТ и БНР не са на дневен ред, защото по този начин се осъществява по-малко контрол.
"Аргументът за финансова целесъобразност според нас не е на лице. Създаването на такава експертна група, на която да бъдат обсъдени тези въпроси, е важна", добави той.
Благодарение на дискусията всеки имаше възможност да се оплаче от проблемите си, които се изразяваха най-вече във финансиране и остаряло законодателство, което не отговаря на актуалната медийна среда. От обществените медии поискаха финансиране, което да е адекватно, така че да бъдат конкурентни на търговските. Беше поставен и въпросът за рекламите по БНТ, като се посочи, че ако няма търговска дейност, то поне трябва да има такова адекватно държавно финансиране
Карастоянова посочи, че целите на обществените медии са да бъдат отправна точка за всички, да са източник на безпристрастна и независима информация и коментари, да са активен участник в създаването и продуцирането на аудио-визуални произведения.
"Медиите са отговорни да формират част от културата ни, да утвърждават важни права от национално и международно ниво. Културното измерение на медиите е ключово за кръга от въпроси, които целят задоволяването на обществото като граждани, а не като потребители", допълни тя.
Председателят на транспортната комисия Настимир Ананиев заяви, че се интересува от цифровизацията, която е много важна за българското общество.
"Една от критиките, които съм чувал е, че няма добро взаимодействие при избора от цифрово към аналогово разпръскване. КЗК също са взели отношение - при сегашните правила основната цел на цифровизация не е постигната напълно. Не е на лице достатъчно телевизионно съдържание, което да се разпространява чрез мултиплеските. Не е постигнато ефективно разпръскване на радио-честотния спектър", коментира той.
Председателят на КРС Веселин Божков заяви, че е малко озадачен от организацията.
"Хубаво е, когато се издига важната тема за цифровизация, но е по-важно с каква цел се прави. Ако говорим за дигитализацията, мисля, че това, което беше заложено в нормативните документи, беше изпълнено", посочи той.
Иво Атанасов от СЕМ заяви, че годишните разходи на Съвета надхвърлят само с 35 000 лева приходите.
"Фактически се самоиздържаме. Когато самоиздръжката обаче е подчинена на икономии, води до по-неефикасно изпълнение на функциите на регулатора. СЕМ е независим регулатор, но инспекторите му са държавни служители, което е несъответствие. Виждаме, че достъпът на децата до вредно онлайн съдържание е лесен. Директивата трябва да се промени и да се повиши медийната грамотност на децата. Готови сме да участваме в по-детайлна дискусия по темата. Регулацията продължава да бъде линейна и не влиза в интернет", обясни Атанасов. Генералният директор на БНТ Вяра Анкова посочи, че всички хора тук има своят принос в превъщането на БНТ в кауза за обществената медия. Според нея законодателството не допринася за визията на тази обществена телевизия в модерен конспект.
"Разговорът за мен е закъснял, но поне го стартираме. Дискусиите, които се водят в Европа въобще не стигат до нас. Какво трябва да бъде финансирането на обществените медии, за да могат наистина да са независими? Липсва обществен договор, който изяснява задълженията, които една обществена медия носи към обществото. Не може да се направи разлика между това какво е интересно и какво в интерес на обществото", отбеляза тя.
Янкова заяви, че няма адекватно финансиране за съществуването на обществените медии и подчерта, че то трябва да се достатъчно, за да е конкурентно на търговските, да е предвидимо в средносрочен план и да е достатъчно аргументирано, за да не зависи от политическите фактори.
"Трябва ли да заработи Фонд "Радио и телевизия", трябва ли да има реклами по БНТ. На общо мнение е, че ако няма търговска дейност, трябва да има адекватно държавно финансиране", каза още Вяра Анкова.
Генералният директор на БНР Радослав Янкулов бе по-остър в изказването си, което бе насочено основно към СЕМ. Той заяви, че темата на дискусията поставя пред него лека задача.
"За ролята на регулаторите думата е слушам. За мястото на медиите в обществото думата е "добро". Две години СЕМ полага усилия да следи работния климат и в радиото. СЕМ се намеси в административни и синдикални въпроси. Това не беше негова работа. СЕМ продължи да залъглва глада на вълка, но да запази и агнето. СЕМ даде съгласие да спрем остарелите, скъпи и некачестевни средни вълни. Спряхме 6 предавателя, преди години 21, но тогава нито стон. Преди 10 години националната сигурност не беше ли по-важна? Спестихме 3 млн. лв., КРС не се впечатли от това и ни наложи глоби. Правилата, Санчо, дават свобода", каза още Радослав Янкулов. Председателят на Асоциацията на телевизионните продуценти Евтим Милошев заяви, че средата е от изключителна важност, защото дава възможност за развитие на творческите процеси.
"Обществената медия е изключително важен субект. Винаги сме заявявали, че за нас БНТ е важна в този пазар. Най-важно е финансирането и държавата трябва да застане зад това бюджетите на обществените медии да са адекватни на пазара. Винаги сме подкрепяли обединението на БНТ и БНР. Не защитаваме бизнес интереси, а идеята за творчески интереси. Искаме да има закон, който да отговаря на съвременните изисквания", каза още Евтим Милошев.
Валери Тодоров от Съюза на българските журналисти (СБЖ) посочи, че има проблем с качеството на самата регулация и трябва да се засили присъствието на публични и разпознаваеми личности, за да може обществото да вярва, че се представляват неговите интереси.
"Мандатите в регулаторите за 6-годишни, а в ръководствата на обществените медии 3-годишни. Трябва да се увеличат мандатите на ръководствата на обществените медии. Неизбежно вървим към създаването на нов закон. Смятам, че това да работят в регулатора хора с изтекъл мандат, създава проблеми. Политическата квота е неадекватна на представителя в съответния орган", обясни Тодоров. Иво Инджов от Института за модерна политика заяви, че трябва да има промяна в закона, той е остарял, има много кръпки. Според него трябва да се регулира и интернет.
"В момента обществените медии са на каишката на държавните органи. Те са изцяло зависими от държавния бюджет. БНТ и БНР не трябва да се сливат. Така по-лесно ще бъдат контролирани, от които да са управляващите. Не бяха чути думите "гледаемост" и "слушаемост". Не разполагам с никакви данни за слушаемостта на БНР. Странно ми е защо нито политиците, нито медийните репортери коментират скандално ниската гледаемост на БНТ. БНТ имат 5,3% от пазарния дял, Нова телевизия има малко над 19%, бТВ - над 25%", отчете на Инджов.
Той подчерта, че БНТ няма и официална пипълметрична агенция, която да мери. Според него телевизията има 4 пъти по-ниска гледаемост от търговските телевизии.
"В топ 50 на телевизонните програми, единствените предавания, които се класират са мачове от световното първенство през 2014 година в Бразилия. Има свръхпредставеност на Реформаторския блок в предаванията, доминация на десни експертни гласове. Това го наричам псевдоплурализъм. Данните от БНР също са секретни както тиражите на вестниците", каза още Иво Инджов.
Още от „Политика“
По-добре за страната ни е да има правителство в сегашния формат на парламента
19:59, 20 мар 24 /
Законопроектът на Борисов и Пеевски за граничната сигурност е пиар и популизъм
16:39, 14 мар 24 /
За Турски поток и изгубената пътна карта
08:27, 08 мар 24 /
Съдебната система е овладяна и в немалка част обслужва организираната престъпност
07:15, 24 фев 24 /Последни новини
За първи път в Европа А1 демонстрира на живо непрекъсваеми 5G и роуминг услуги на границата с Гърция
20:35, 24 апр 24 / Свят
Въпрос на европейски ценности
08:12, 22 апр 24 / Idealisti
Община Сливен ще продължи да подкрепя дейността на доброволните формирования
07:16, 21 апр 24 / Регионални новини
Добави коментар