В първата част на интервюто за Topnovini.bg служебният спортен министър проф. Даниела Дашева говори за финансирането на българския спорт, основният източник на БСТ и спортната база. Във втората част тя не спестява истината за проблемите в родния спорт относно треньори, състезатели и начин на подготовка. Едно от първите неща, което направи проф. Дашева бе да преструктурира работата в министерството за по-добра координация между звената. Тя промени наименованията на някои дирекции и създаде екипи за по-голяма ефективност в работата.
- И това е пречело на работата?
- Не, това не пречеше, но нали трябва да бъдем в синхрон със световните стандарти. След това направихме изменения вНаредба №2 за професионална правоспособност и квалификация на треньорите. Разработихме изцяло нова наредба, в която прецизирахме функциите на треньорите от най-нисшето ниво до най-високото. Също и начините на техните квалификации, защото смятам, че това е важно за треньорите. Приключвайки с НСА, трябва да се знае от там нататък кой какво прави, на колко години да подновява лиценза си и др.
- Вие сте професор, човек от спортните среди. Какво е според вас е нивото на българските треньори?
- Като базова подготовка е добро. Нещо обаче, което липсва, особено за младите треньори, е как да намерим начин да ги дообучим. Нямаме навика един млад треньор, заедно вече с квалифицирания му колега, да направим така, че да работят в синхрон и младият треньор да получи готови знания и да продължи да се развива. Това е нещото, което отсъства. Влизайки в НСА, там базово добре са подготвени, защото образованието е добро, изучават много дисциплини, имат знания, но след това пътят на развитието им се къса. Няма го преходът.
- А това дава ли отражение върху резултатите на състезателите?
- Да, няма как. Треньорът е една от най-важните страни в тренировъчния процес.
- Заплатите на треньорите са по 600 - 700 лв...
- Най-важният дебат, който проведохме за развитието на спорта - на 24 март, беше доста интересен. Има смисъл от създаването на една система от оценка и, разбира се - финансиране на треньорския труд. Докато не създадем такава система, ще слушаме оплаквания, че заплатите са малки и по-скоро треньорът се трансформира в търговец. Той трябва да си търси деца и на този принцип да работи. По този начин няма как да се развива, защото той търси повече количество, а не качество. Това е една от задачите на следващия министър на спорта - трябва да се създаде система за оценка на треньорския труд.
- Какво направихте за тези три месеца?
- В това тримесечно управление предприехме редица действия за усъвършенстване на държавната политика в областта на спорта. Беше извършен анализ на дейността на Министерството на младежта и спорта (ММС) и бяха идентифицирани най-важните въпроси за решаване. Инициирахме също така конкретни промени в нормативната уредба. По инициатива на ММС и съвместно с НСА бе организиран празникът „Спортна пролет“. Разширен е обхватът на Програма „Децата и спортният клуб” през 2017 г. - за нейното изпълнение са одобрени 32 проекта на спортни клубове със средства общо в размер на 150 000 лева. Програмата стартира от 01.04.2017 г. и предоставя възможност на над 6 500 деца да се включат в 128 спортни прояви. С финансово подпомагане на ММС стартира „Програма за развитие на детската лека атлетика“. Организира се семинар по проблемите на научно-приложната дейност в спорта. Сформира се нов експертен съвет от специалисти като консултативно звено към министъра на младежта и спорта и този съвет проведе обществен дебат за бъдещото развитие на спорта в България. Създадена е организация по подготовката за председателството на Съвета на Европейския съюз. Това са само част от нашите действия.
- Това, което искаше служебният премиер свършихте ли го?
- Да, направихме оценка на цялостното състояние на ММС по политики и показахме кои са силните и кои слабите страни.
- Всъщност вие какво наследихте?
- Аз наследих и хубави, и не толкова хубави неща. Факт е, че оценката ми на политиките, по които се разпределят средствата в ММС не е отлична, не е и много добра. Начинът на разпределяне на тези средства и тези политики, разписани в различни програми, трябва да се променят, защото така няма как да създадем и подготвим шампиони. Особено програмата за олимпийска подготовка. Тя се разписва година за година, което не е нормално, защото една олимпийска подготовка не е един, а е четиригодишен олимпийски цикъл. Второ - тя се разписва на базата на минали постижения, а всъщност трябва да има визия за бъдеще. В програмата за високи спортни постижения, където се финансират 45 федерации, спортовете са категоризирани по странни критерии. Крайно време е да се направи една система за категоризация, тоест за приоритизиране на спортовете. А те няма да са повече от 10. И да финансираме тях като олимпийски спортове, целенасочено и на базата на централизирана или нецентрализирана подготовка. Това трябва да се реши отделно, както и финансирането по друг начин на останалите спортове.
- От отхвърлената след 1989 г. централизирана подготовка на националните отбори сега берем плодовете - Лондон и Рио де Жанейро. Западните страни взаимстваха от социалистическия лагер централизираната подготовка и се радват на успехи. Трябва ли пак да я въведем?
- Във Франция има така наречените центрове за спортни постижения. Имат много сериозен център, в който 28 спорта са на централизирана подготовка. Имат съоръжения, имат възстановяване, имат квалифицирани треньори, абсолютно всичко. В САЩ виждаме това в Колорадо. Основните спортове, които печелят медали за САЩ - плуване и гимнастика, са в „Колорадо спрингс“.
- Ако се върне тази централизирана система с научно-приложните лаборатории към спортовете, за два олимпийски цикъла ще има ли резултат?
- Ще има. Няма да е като в Сеул 88, разбира се, защото процесът е дълъг.
- Ще тръгне ли българският спорт нагоре?
- Да, защото един състезател да започнеш да го подготвяш и да го изградиш, трябват поне 10 - 12 години, за да влезе във високите спортни постижения на Европа и света. Но спортът ни ще си възвърне позициите. Съпротивата ще е голяма от страна на федерациите, нека да отчетем и това.
- Защо?
- Тъй като централизирана подготовка означава средствата целенасочено да отиват другаде. Ще бъдат за подготовка и с тях няма да разполагат самите федерации. Те ще отговарят за спортистите, над които ще осъществяват контрол.
- Не може ли парите пак да минават през федерациите, просто да има много строг контрол и те да носят финансовата отговорност за централизираната подготовка на националните си отбори?
- По-добре да има структура. Аз знам каква, но друг е въпросът дали някой ще я възприеме. Можем да я наречем "Олимпийска подготовка" или някаква друга, но да е структура между БОК и ММС, която да се концентрира върху олимпийската подготовка.
- Какво е положението със спортните училища?
- Разширяването на спортните училища на общинско ниво не е позитивен момент. Няма човешки ресурс, крадат си деца. Другият проблем е, че в България вече няма достатъчно деца. Сигурно спортните училища не са най-привлекателни, защото има други конкурентни училища. Заради делегираните бюджети задължават директорите да имат определен брой ученици, попълват се някакви бройки и става така, че почти всеки, който кандидатства, влиза. А ние трябва да търсим талантите, тоест в тези спортни училища да се обучават бъдещи шампиони. Да не говорим, че като завършат IX, X клас, връзката между младежките състезатели, мъжете и жените е изключително трудна. Има голяма разлика и който съумее да осигури прехода от младежи към мъже и жени, ще е прекрасно.
- Какво ще оставите на следващия министър на спорта?
- По програмите не съм разработила своите концепции, тъй като нямаше достатъчно време. Но това, което ще му оставим е да се помъчи да приеме постановлението, което направихме. Всичко е разработено и само се иска воля то да мине на Министерски съвет. Направихме анализ на изпълнението на националната програма за физическо възпитание и спорт 2013 - 2016 г., даже е качен на страницата на ММС. Този анализ беше необходим, тъй като трябва да се разработи нова национална програма за 2017 - 2020 г. Това е наложително, няма как ММС да остане без програма. Аз съм възложила да се разработи нова програма, надявам се да я продължат. Също така ние направихме стъпки в научното осигуряване на спортната подготовка с дирекция "Научна и приложна дейност". Развихме и ще оставим концепция за научното осигуряване, което е изключително важно. Много сме зле в това направление и такава е реалността.
- Преди 90-те години всяка федерация имаше научно-приложна лаборатория, а сега?
- Сигурно ще успеем да обогатим технологичния парк на дирекцията със закупуването на две апаратури, които са мобилни, защото вече контролът на спортната подготовка се измести в други условия и терени. Апаратите са оценка на ефекта от тренировъчното въздействие. Единият е за оценка на кислородната консумация, тоест спироергометрични показатели, а другият е за оценка на скоковите възможности.
- Трябва ли да има обратна връзка от състезателя към треньора?
- Абсолютно необходимо, защото треньорът трябва да има оценка и то в естествени условия, така, че много работа има в областта на научното осигуряване. И следващият министър трябва да го заложи като основна задача, защото инерцията на годините вече свърши и няма на какво да се разчита. Има много слабости и там трябва да се положат огромни усилия. На 27 април пуснахме отчета, той е на страницата на ММС. Другото, което ще оставя на следващия министър, е "Спортна пролет" и ми се иска тази инициатива да бъде продължена. Предложихме всяка трета събота и неделя от месеца вратите на НСБ и на "Академика 2011" да бъдат отворени за свободен достъп, така че деца и родители да спортуват, без да плащат. Празникът, който направихме, показа, че залите не са много пълни, децата ги нямаше и трябва още по-активно да се работи в тази посока. Това означава, че сме загубили мотивацията за спорт, при условия, че не трябва нищо, става въпрос за отворени врати. Пързалката в Зимния дворец беше най-пълна. И през двата дни там имаше много деца, явно за тях кънките са привлекателни. Надявам се тази инициатива да продължи, защото е хубава. Да не е само еднократно, защото за такива действия дори не се изискват средства, базите са все пак на ММС, остава единствено желанието да се напълнят със спортуващи. Трябва да се направи и система за приоритет на спортовете. Това може да стане от НСА съвместно с ММС в много кратки срокове, така че следващата година да има реално финансиране на спортовете.
- Какво свърши за тези три месеца инспекторатът на ММС?
- Той е от структурите, които контролират. Единият инспекторат, който е от общата администрация, в рамките на тези три месеца активно участва в разработването на отчета. След това възложихме да се проверят търговските дружества, както и болницата "Димитър Шойлев" в Дианабад. За периода се работи изключително интензивно. За "Академика 2011" трябваше месец, тъй като договорите и базите са много, огромна е информацията. Ние се постарахме от всички дружества да съберем договорите да ги опишем, така че този инспекторат се труди доста отговорно. Откри някои пропуски в търговските дружества, които ние ще се постараем да отстраним, доколкото е възможно.
- Какви са пропуските?
- По отношение на правилниците. Правилата в тези дружества по уставния капитал трябва да се прецизират.
- Вие знаете ли, че има инициативен комитет, който звънеше на шефове на федерации, за да се подпишат за оставането ви на поста министър на спорта и в редовния кабинет?
- Не, не знам такова нещо и лично съм изненадана. Аз не знам такова нещо.
- Говори се също, че имате уговорка с Красен Кралев, ако се върне министър на спорта, да останете заместник и затова не са открити нарушения в ММС?
- Който ме познава знае, че из имам работа в НСА. В момента съм в неплатен отпуск. След като приключа тук, се връщам към работата си. Аз чета лекции по цял свят и помагам на спорта. А и няма как, след като съм била министър да стана заместник-министър на Красен Кралев.
Добави коментар