На днешната дата, 6-ти март, е роден колумбийският писател, журналист, издател и общественик Габриел Гарсия Маркес, известен като Габо в цяла Латинска Америка.
Той е сред най-значимите автори от 20-ти век, носител на Нобеловата награда за литература през 1982 г. и на Нойщадската литературна награда през 1972 г.
Стартира своята кариера като журналист, но популярност добива с романите си „Сто години самота“ (1967), „Есента на патриарха“ (1975) и „Любов по време на холера“ (1985). Често е сочен за най-известния представител на магическия реализъм, елементи от който се откриват в много негови произведения. Основен мотив в тях е самотата.
Габриел Гарсия Маркес е роден на 6 март 1927 в Аракатака, Колумбия, известно като банановото пристанище на Карибско море, но прекарва по-голямата част от живота си в Европа и Мексико, където остава до смъртта си. Баща му е фармацевт. В ранното си детство е отгледан от своите дядо и баба, които повлияват значително на формирането на неговия мироглед. Политическите му и идеологически виждания и разбирания се оформят предимно на базата на историите, разказвани от неговия дядо – полковника, който е и изкусен златар. Вместо приказки, Маркес е закърмен с военни истории от гражданската война. Дядо му е със свободни разбирания, либерал.Баба му от друга страна му разказва истории за духове, суеверия, поличби и свръхестествени явления.
Габриел Гарсия Маркес се среща с Мерседес Барча, докато тя е в колежа, но и двамата решават да завършат, преди да се оженят. След като той заминава за Европа, тя го чака да се завърне. Двамата сключват брак през 1958 г. На следващата година се ражда техният първи син Родриго Гарсия, днес филмов режисьор. 3 г. по-късно, в Мексико, се ражда и вторият им син Гонсало Гарсия, днес графичен дизайнер.
Световната слава на Гарсия Маркес идва с публикуването на книгата „Сто години самота“ през 1967 година. Докато пише книгата, в продължение на 18 месеца, той продава колата си, взима храна на кредит, залага имущество и пуши по 6 кутии цигари на ден. Неуморният му труд се увенчава с огромен успех, книгата е приета с голям ентусиазъм и хвалебствия от критиката и преведена на чужди езици. След успеха, вече финансово осигурен, той заминава със семейството си отново за Европа и се установява в Барселона, Испания, където прекарва 7 години.
През 1989 г. е забелязано раково образувание на дробовете. През 1999 г. Габриел Грасия Маркес е диагностициран с лимфома – рак на лимфните жлези. Той претърпява 2 тежки операции; химиотерапията, на която е подложен в болница в Лос Анджелис, се оказва успешна и болестта изглежда излекувана. Това събитие обаче го навежда на мисълта, че трябва да започне да пише мемоарите си. „Намалих контактите с приятелите си до минимум, изключих телефона, отложих всички пътувания и всички планове. Заключих се в стаята и започнах да пиша всеки ден, без никакво прекъсване“, това споделя писателят пред колумбийския вестник Ел Тиемпо. През 2002 г. – 3 г. по-късно, той публикува „Живея, за да разказвам“ (Vivir para Contarla) – 1-вия том от трилогията мемоари.
На 14 май 2012 г. е получена информация от интернет потребител, представящ се за Умберто Еко, че Маркес е починал. По-късно колумбийското национално радио официално опровергава новината.
На 17 април 2014 г., след кратка хоспитализация, Габриел Гарсия Маркес умира в Мексико на 87-годишна възраст.
Добави коментар