Има много пробойни в законодателството ни, свързано с преследването на престъпления за домашното насилие. Това коментира Радостина Георгиева от програма "Кампании и комуникации" в Българския хелзинкски комитет пред БНР. По думите ѝ, на държавата ѝ липсва каквато и да било заинтересованост за решаване на проблема. Като пример за това тя посочи средствата, които държавата е отделила за 2018 г. – 450 000 лева.
"Отделянето на толкова малък ресурс за толкова сериозен проблем е абсолютно недопустимо. Ние точно това ще поискаме утре – да се увеличи тази сума, както и да се увеличи броят на местата, където пострадалите от домашно насилие и трафик хора могат да потърсят закрила. В момента в България за възрастни хора има едва пет кризисни центъра с общо 54 легла", отбелязва тя.
"Сякаш и цялото ни общество предпочита да се прави, че този проблем не съществува, отколкото да признае колко широко разпространен е“, добавя Георгиева и посочва, че случилото се с Истанбулската конвенция е пример за липсата на ангажираност както от страна на държавата, така и от страна на обществото.
Радостина Георгиева цитира изследване на Агенцията на ЕС за основните права, според което всяка четвърта българка в някакъв момент от живота си е била или ще бъде подложена на насилие. Според друго изследване - на БХК, на всеки две седмици в рамките на една календарна година една жена е убита от свой съпруг, партньор, роднина или друг познат. Голяма част от тези жени официално са искали помощ от властите и въпреки това са убита – това показва, че не са получили защитата, от която са имали нужда, посочи Георгиева. Въпреки това тя отбеляза, че най-после е започнато да се говори за този проблем, който до голяма степен си остава скрит вътре в семейството.
Георгиева призова хората да се включат в утрешната инициатива "Извърви километър в нейните обувки", която се провежда за шести пореден път: "Тя на пръв поглед е леко шеговита, но в същото време говори за много сериозни проблеми, с които ние като общество можем да се справим само заедно, обединени мъже и жени. Все още има много стигма. Самите пострадали се страхуват, не смеят да докладват за това, което им се е случило. Като общество не показваме достатъчно подкрепа за преживелите такъв тип насилие".
Добави коментар