Сър Алфред Джоузеф Хичкок е английски кинорежисьор, кинопродуцент и сценарист, създател на много от похватите в жанра на психологическия трилър. След успешна кариера в нямото кино и ранното озвучено кино в родината си, той се премества в Холивуд и през 1956 година става американски гражданин, оставайки британски поданик.
Хичкок е роден на 13 август 1899 г. в лондонското предградие Лейтънстоун. Той е вторият син и най-малкото от трите деца на Уилям Хичкок (1862 – 1914), продавач на зеленчуци и птици, и Ема Джейн Хичкок (по баща Уелан; 1863 – 1942). Кръстен е на Алфред, брат на баща му. Майка му и баба му по бащина линия са с ирландскипроизход и Алфред Хичкок е възпитан като католик, като от деветата си година учи в йезуитския колеж „Свети Игнаций“ в квартала Стамфърд Хил.
По-късно Хичкок се описва като много самотен и затворен в детските си години, като това положение се утежнява от факта, че е доста дебел.Той разказва, че е изпращан многократно от баща си в местния полицейски участък с бележка, искаща от служителите там да го затворят за десет минути като наказание за лошо поведение. Идеята за грубо отношение или несправедливо обвинение често се появява във филмите на Хичкок. Майката на Хичкок често го кара да се обръща към нея, застанал край леглото ѝ, особено, ако се е държал лошо, принуждавайки го да стои така с часове. Тези преживявания по-късно са използвани в представянето на Норман Бейтс във филма „Психо“.
Бащата на Хичкок умира, когато той е на 14 години. През същата година той се премества от колежа „Свети Игнаций“ в общинско училище по инженерство и корабоплаване в квартала Поплар. След завършването му, Хичкок става чертожник и дизайнер на реклами.
През този период Хичкок започва да се интересува от фотография и е нает като дизайнер на заглавни надписи във филм на лондонския клон на филмовата компания, превърнала се по-късно в Парамаунт Пикчърс. През 1920 година получава постоянна работа в киностудиото Айлингтън, притежавано първоначално от американската компания Феймъз Плейърт - Ласки, а след това от британската Гейнсбъроу Пикчърс, където в продължение на няколко години изработва дизайна на титри за неми филми.
През 1924 г. Хичкок отива в Германия с режисьора Греъм Кътс. В Подсдам те снимат филма „Принцесата и цигуларят“ („Die Prinzessin und der Geiger“), съавтор на чийто сценарий е Хичкок. Там той наблюдава част от снимките на „Последният човек“ („Der letzte Mann“) на Фридрих Мурнау и остава силно впечатлен от неговата работа. По-късно той ще използва много от сценографските техники на Мурнау в своите собствени филми. По-късно Хичкок твърди, че по това време силно влияние му е оказал и филмът „Уморената смърт“ („Der müde Tod“; 1921 г.) на Фриц Ланг.
По време на своята кариера, обхващаща повече от половин век, Хичкок си изгражда специфичен и разпознаваем режисьорски стил.Зрителят е подтикван да се идентифицира с камерата, която се движи по начин, имитиращ нечий поглед. Хичкок конструира сцените по начин, който манипулира чувствата на публиката, усилвайки тревогата, страха или съчувствието, и използва новаторски подход към монтажа, за да демонстрира гледната точка на героите. В използваните от него сюжети често присъстват бегълци, преследвани от правосъдието, наред с „ледени блондинки“. Много от филмите му завършват с неочакван обрат и имат напрегнат сюжет с насилие, убийства и престъпления, макар че често криминалната загадка служи само за отвличане на вниманието от психологическото изследване на героите. Филмите на Хичкок заемат много теми от психоанализата и съдържат силен сексуален подтекст.
Алфред Хичкок режисира повече от петдесет пълнометражни филма в рамките на кариера, продължила шест десетилетия. Често определян като най-великият британски режисьор, той е класиран пръв в анкета сред британски кинокритици, проведена през 2007 година. По този повод вестник Дейли Телеграф пише: „Безспорно най-великият кинорежисьор, появил се на тези острови, Хичкок прави повече от всеки друг за оформянето на съвременното кино, което би било напълно различно без него. Неговият усет беше към повествованието, безмилостно прикривайки ключова информация (от своите герои и от нас) и ангажирайки емоциите на публиката, както никой друг.“Американското списание „Movie Maker“ също го смята за най-влиятелния кинорежисьор на всички времена.
Известен със своите камео роли в собствените си филми, с множеството си интервюта и с воденото от него популярно телевизионно предаване Алфред Хичкок представя, Хичкок се превръща в една от иконите на популярната култура в средата на 20 век.
Добави коментар